Физическото насилие оставя следи, които лесно се документират. Психическото и емоционалното насилие — системното унижаване, заплахите, контролът, изолацията — нямат видим белег, но разрушават не по-малко. Затова най-честият въпрос на пострадалите е: „Как да го докажа, след като няма синини?“ Българското законодателство признава психическото насилие за форма на домашно насилие и предвижда облекчен режим на доказване, който често изненадва дори опитни юристи.
Какво представлява психическото насилие по ЗЗДН?
Законът за защита от домашното насилие (ЗЗДН) изрично определя като домашно насилие не само физическия акт, но и всеки акт на психическо и емоционално насилие, извършен спрямо лица, които се намират или са се намирали в семейна, родствена или фактическа съпружеска връзка.
На практика психическото насилие може да приема различни форми:
- системни заплахи, сплашване и обиди;
- контрол над комуникацията, движението и финансите;
- унижаване, омаловажаване и изолиране от близки;
- преследване, натрапчиво наблюдение и тормоз, включително онлайн.
Това разширено определение е ключово: то означава, че за защита по ЗЗДН не е необходимо да има удар или физическо нараняване.
Каква е ролята на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН?
Тук се намира особеността, която прави ЗЗДН силен инструмент за защита. Към молбата за защита пострадалият прилага декларация по чл. 9, ал. 3 от закона, в която лично описва извършеното насилие.
Защо това е толкова важно: Съгласно установената практика по ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на декларацията на пострадалото лице. Декларацията не е обикновено твърдение — тя има доказателствена стойност и за неистинното ѝ съдържание се носи наказателна отговорност. Това на практика измества тежестта и принуждава насилника да опровергава изложеното, вместо жертвата да доказва всеки детайл.
Това не означава, че други доказателства са излишни — напротив, те укрепват позицията. Но дори при липсата им, законът не оставя пострадалия без защита.
Какви доказателства приема съдът при психическо насилие?
За да изгради пълна картина, съдът цени съвкупността от доказателства. При психическо насилие най-често се използват:
- Свидетелски показания — на близки, съседи, колеги, които са възприели поведението или състоянието на пострадалия;
- Електронна кореспонденция — съобщения от Viber, Messenger, WhatsApp, SMS и електронна поща, които съдържат заплахи или обиди;
- Аудио- и видеозаписи — на скандали, заплахи или сцени на тормоз;
- Медицински и психологически документи — амбулаторни листове, документи за тревожно или депресивно състояние, прием на медикаменти;
- Съдебно-психологична експертиза — назначена от съда, тя може да установи наличието на травматично въздействие върху психиката на пострадалия.
Валидни ли са съобщенията и записите като доказателство?
Това е въпрос, който поражда много колебания. Краткият отговор е: да, в производството по ЗЗДН те по правило се ценят.
- Разпечатки и скрийншоти от съобщения се представят като писмени доказателства. Тяхната достоверност се преценява в съвкупност с останалите данни по делото.
- Аудиозаписи, направени от самия участник в разговора (тоест пострадалия), по правило са допустими, тъй като лицето записва собствена комуникация, а не чужда тайно прихваната.
Силата на тези доказателства нараства значително, когато са последователни и подкрепят описаното в декларацията и в свидетелските показания.
Какви мерки за защита може да наложи съдът?
Когато съдът приеме, че е извършено домашно насилие, той може да наложи една или няколко мерки по чл. 5 от ЗЗДН, сред които:
- задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
- отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище;
- забрана за доближаване до пострадалия, до жилището, местоработата и местата за социални контакти;
- определяне на временно местоживеене на детето при пострадалия родител.
При данни за непосредствена опасност за живота или здравето съдът издава заповед за незабавна защита още преди разглеждането на делото по същество.
Често задавани въпроси (FAQ)
1. В какъв срок трябва да подам молба за защита?
Молбата за защита се подава до районния съд. Когато се иска защита по общия ред, е важно тя да бъде подадена в законоустановения срок от последния акт на домашно насилие. Поради краткостта на сроковете е препоръчително да се действа бързо и да се консултирате с адвокат веднага.
2. Може ли да поискам защита и за децата?
Да. Мерките могат да обхванат и децата, които също са пострадали или са станали свидетели на насилието. Съдът преценява техния интерес с приоритет и може да определи временни мерки относно местоживеенето им.
3. Какво се случва, ако извършителят наруши заповедта?
Нарушаването на съдебна заповед за защита е престъпление. При нарушение полицията е длъжна да задържи лицето, а прокуратурата образува наказателно производство. Това прави заповедта реален, а не само символичен инструмент.
Практичен финал и следващи стъпки
Психическото насилие е трудно за обясняване, но не и за доказване — стига да се подходи правилно и навреме. Запазвайте съобщенията, не изтривайте кореспонденцията, споделяйте със свидетели и потърсете медицинска помощ при нужда. Всеки от тези елементи изгражда защитата Ви.
Преживявате психически тормоз и се нуждаете от защита?
Ако сте подложени на заплахи, контрол или емоционален тормоз от партньор или член на семейството, имате право на бърза съдебна защита. Адвокатска кантора „Венислава Цанкова“ ще подготви молбата и декларацията Ви, ще организира доказателствата и ще поиска незабавна защита, когато опасността е реална.
