Как протича дело за домашно насилие

Какво е домашно насилие

Под „домашно насилие“, съгласно Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), се разбира всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка, във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Насилието може да бъде извършено както чрез действие, така и чрез бездействие.

За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Кой може да търси защита по ЗЗДН

Защита по закона може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:

съпруг или бивш съпруг;
лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
лице, от което има дете;
възходящ (родител, баба, дядо);
низходящ (дете, внук);
лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено;
роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
съпруг или бивш съпруг на родителя.

„Интимна връзка“ по смисъла на закона са доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между двама души, независимо дали споделят едно домакинство. Трайни са отношенията с продължителност поне 60 дни.

Мерки за защита от домашно насилие

Съдът може да наложи една или повече от предвидените в ЗЗДН мерки:

задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице;
забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма — включително по телефон, по електронна или обикновена поща и чрез всякакви други средства за комуникация;
временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, ако това не противоречи на интересите на детето;
задължаване на извършителя да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;
насочване на пострадалите лица към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване;
насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за деца, жертви или свидетели на насилие.

Отстраняването от жилището, забраната за приближаване, забраната за контакт и временното определяне на местоживеенето на детето се налагат за срок от 3 до 18 месеца. Когато пострадалият и извършителят имат общо дете, съдът задължително преценява дали да определи временно местоживеенето му.

Независимо от наложената мярка или комбинация от мерки, съдът налага на извършителя и глоба.

Как да реализираме защитата по ЗЗДН

Дело по Закона за защита от домашното насилие започва с подаването на молба от пострадалото лице до районния съд в района, където то фактически пребивава към момента на подаване на молбата. В това производство са допустими всички доказателствени средства по Гражданския процесуален кодекс — свидетели, съдебномедицински удостоверения, образувани преписки в полицията и други.

NB! Молбата се подава в срок до три месеца от акта на насилие. Ако подаването в този срок е било обективно невъзможно, молбата може да бъде подадена, но не по-късно от шест месеца.

Молбата може да бъде подадена и чрез държавни и общински органи, лечебни заведения и организации, които работят в сферата на защитата от домашно насилие — те са длъжни да я препратят до съда в срок до 24 часа.

Към молбата се прилага и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която трябва да съдържа определените от закона реквизити.

Производството завършва с постановяване на съдебно решение, с което молбата се уважава като основателна и се налагат съответните мерки за защита, или се отхвърля. Решението на районния съд подлежи на обжалване пред окръжния съд в 7-дневен срок от получаването му.

Настоящата статия не представлява правен съвет.

Ако се нуждаете от съдействие, можете да се свържете с адвокат Цанкова на тел. 0888 459 180 или e-mail: office@venislavatsankova.com

Автор адв. Венислава Цанкова