Призовка от полицията: разпит като свидетел или заподозрян

Получили сте призовка и утре трябва да отидете в районното. Въпросът, който повечето хора си задават, е „какви са ми правата“. По-точният въпрос е друг: в какво качество ще седнете на стола и може ли то да се промени, докато сте там.

Може. И от юли 2026 г. законът за първи път казва точно какво е длъжен да направи разследващият в мига, в който това се случи.

Какво трябва да пише в призовката

Когато полицията ви кани в служебните помещения по свои правомощия, това става по чл. 69 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Разпоредбата е кратка и има едно изискване, което често се подминава:

• Уведомяването е писмено.
• В него изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.
• Само в неотложни случаи призоваването може да е по телефон, като то се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило.

„Елате, ще ви обясним на място“ не отговаря на закона. Целта се посочва предварително. Ако получите обаждане без последващ документ и без обяснение защо ви търсят, имате основание да поискате писмено уведомление — и това искане само по себе си не е отказ да съдействате.

Отделно стои призовката за разпит по вече образувано досъдебно производство. Там се прилага Наказателно-процесуалният кодекс и последиците от неявяване са други — за тях след малко.

Двете качества и разликата между тях

В наказателния процес правата ви не зависят от това какво мислите за себе си, а от процесуалното качество, в което сте призовани.

Има и трета фигура, която не е процесуално качество, но съществува на практика — лицето, за което „има данни, че е извършило престъпление“. Точно с този израз си служи законът за полицейското задържане. Такъв човек често бива поканен първо като свидетел.

Свидетелят е длъжен да говори — но не за всичко

Чл. 120 НПК урежда задълженията: свидетелят е длъжен да се яви, когато бъде призован, да изложи всичко, което знае по делото, да отговаря на поставените му въпроси и да остане на разположение, докато това е необходимо.

Санкциите са реални:

• Неявяване без уважителни причини — глоба до 153,39 € (300 лв.) и принудително довеждане за разпит. Ако посочите уважителни причини, и двете се отменят.
• Отказ да свидетелства извън законовите изключения — глоба до 511,29 € (1000 лв.).

Сумите са записани в кодекса в лева. След 1 януари 2026 г. се четат в евро по фиксирания курс 1,95583 лв. за 1 евро, затова тук са дадени и двете.

Изключенията са две и са различни по обхват.

Пълен отказ — само за близките

По чл. 119 НПК могат да откажат да свидетелстват изцяло съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия, както и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство. Други лица нямат тази възможност.

Отказ по конкретен въпрос — за всеки

Чл. 121, ал. 1 НПК дава нещо по-тясно, но по-важно за човека, който сам е в риск: свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лицето, с което се намира във фактическо съжителство.

Това не е отказ от свидетелстване. Това е отказ да се отговори на конкретен въпрос — и не изисква обяснение защо.

Отделно, по ал. 2 свидетелят изобщо не може да бъде разпитван за обстоятелства, които са му били поверени като защитник или повереник, или са му станали известни като преводач при срещите на обвиняемия със защитника.

Правата на свидетеля

По чл. 122, ал. 1 НПК свидетелят има право да си служи с бележки за цифри и дати, които се намират у него, да получи възнаграждение за загубения работен ден и заплащане на направените разноски, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси.

Ал. 2 е тази, която има значение в стаята: свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.

Обърнете внимание на конструкцията. Това не е право на защитник, който да води разпита с вас. Това е право на консултация, което се отключва от вашето собствено усещане, че въпросът ви поставя в риск. Затова има значение да разпознаете момента.

Обвиняемият стои в обратното положение

Чл. 55 НПК е изменен с изменението от юни 2026 г. и вече изброява правата на обвиняемия в седемнадесет точки. Най-съществените за разпита:

• да научи за какво престъпление е привлечен и въз основа на какви доказателства;
• да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението;
• да се запознава с делото и да прави извлечения;
• да има защитник и защитникът му да участва при извършването на действията по разследването с негово участие, освен ако изрично се откаже от това право;
• да получи правна помощ и информация за условията за получаването ѝ;
• да бъде уведомен за последиците от неявяване без уважителни причини, включително че производството може да продължи в негово отсъствие.

Разликата в едно изречение: свидетелят, който мълчи, се глобява; обвиняемият, който мълчи, упражнява право.

Как се сменя качеството

Привличането като обвиняем е уредено в чл. 219 НПК и се случва по два начина.

Първият е очакваният. Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и няма основания за прекратяване, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем с постановление. В него по ал. 3 се посочват деянието и правната му квалификация, доказателствата, на които се основава привличането — ако това няма да затрудни разследването — мярката за неотклонение, ако се взема, и правата по чл. 55.

Вторият е този, който изненадва. По чл. 219, ал. 2 НПК разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.

Тоест не винаги има предварителен документ, който ви подготвя. Понякога самото действие е привличането.

Новото правило: разпитът спира

Оттук идва и практическият проблем, който законодателят реши през 2026 г. Човек е призован като свидетел, говори добросъвестно и в един момент сам започва да описва собственото си участие. Формално още е свидетел — със задължение да отговаря и без защитник до себе си.

С изменението на НПК от 30 юни 2026 г., в чл. 139 бяха създадени нови ал. 7–11. Те задължават органа, който извършва разпита, при това положение:

1. да прекрати разпита — не да го продължи внимателно, а да го спре;
2. да разясни на свидетеля, че с даваните от него показания се уличава в извършване на конкретно престъпление;
3. да му разясни обстоятелствата по чл. 121, ал. 1 — че не е длъжен да отговаря на такива въпроси;
4. да му разясни правото по чл. 122, ал. 2 — консултацията с адвокат;
5. да му разясни правото на правна помощ и условията за получаването ѝ;
6. да му разясни правото на устен и писмен превод, ако не владее български език.

Информацията се предоставя на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните потребности на човека.

Следва втората част, която е практически по-съществената. Когато свидетелят упражни правото си на адвокат и на правна помощ, адвокатът има право да се среща насаме с него, да задава въпроси, да иска разяснения и да прави искания, бележки и възражения.

И третата: извършването на всички тези действия се отразява в протокола за разпит. Ако ги е имало, това се вижда. Ако не ги е имало, това също се вижда — от липсата им.

Същото правило беше добавено и за очна ставка, оглед на лице, предаване на предмети и документи, претърсване и изземване, обиск, следствен експеримент и разпознаване. Логиката навсякъде е една: в момента, в който действието започне да се насочва срещу самия участник, то спира и той научава къде се намира.

Ако разпитът се превърне в задържане

Същото изменение преписа изцяло и чл. 72 от Закона за МВР. При задържане от полицейски орган на задържаното лице незабавно, устно и писмено, се предоставя информация за правата му. Сред тях са достъпът до адвокат, правната помощ, информацията за престъплението, във връзка с което е задържано, правото да запази мълчание, достъпът до материалите, свързани със задържането, уведомяването на близък, медицинската помощ и обжалването на задържането.

Две неща в новия текст заслужават внимание:

• Отказ от правата на адвокат, правна помощ, превод, уведомяване на близък и медицинска помощ може да се направи само след като лицето се е посъветвало с адвокат или по собствено желание, след като му бъдат подробно разяснени последиците. Отказът се отбелязва в заповедта.
• Отказ от правото на достъп до адвокат не може да бъде направен, когато задържаният е непълнолетен или страда от недостатък, който му пречи да се защитава сам.

Срокът на полицейското задържане остава до 24 часа. Какво следва оттам нататък — редът на обжалване на заповедта и продължаването по НПК — е описано в статията ни за 24-часовото задържане и в тази за задържането до 72 часа.

Какво да направите преди да отидете

1. Прочетете какво точно пише в призовката. Цел, час, място. Ако целта липсва, поискайте я писмено, преди да се явите.
2. Явете се. Неявяването не отлага нищо — води до глоба и принудително довеждане, а при обвиняем и до възможност производството да продължи без вас.
3. Обадете се на адвокат преди разпита, не след него. Консултацията от петнайсет минути преди отиването струва повече от всяко обяснение след това.
4. Помнете, че протоколът е доказателството. Прочетете го, преди да подпишете. Ако не отразява казаното от вас, посочете го — имате право да поискате отбелязване.
5. Ако разпитът бъде прекратен и започнат да ви разясняват права — това не е формалност. Това е моментът, в който законът признава, че положението ви се е променило. Поискайте адвокат тогава, а не по-късно.

Често задавани въпроси

Длъжен ли съм да се явя, ако призовката е само по телефона? Призоваването по телефон е допустимо само в неотложни случаи и се удостоверява писмено от служителя, който го е извършил. Правилото е писмено уведомяване с посочени цел, час и място.

Мога ли да отида на разпит с адвокат, ако съм свидетел? Законът дава право на консултация с адвокат, когато свидетелят смята, че с отговора на поставен въпрос се засягат правата му по чл. 121. При направено искане органът осигурява тази възможност. Присъствието на адвокат в самия разпит на свидетеля не е уредено по същия начин, както при обвиняемия.

Какво става, ако откажа да отговоря на един конкретен въпрос? Ако отговорът би уличил в престъпление вас или изброените в закона близки, нямате задължение да отговаряте и това не е отказ от свидетелстване. Общият отказ да свидетелствате извън законовите изключения се санкционира с глоба.

Може ли да стана обвиняем на самия разпит? Да. Привличането става с постановление, но законът допуска и привличане със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу лицето.

Ако показанията ми започнат да ме уличават, трябва ли аз да кажа нещо? Не. Задължението е на органа — той е длъжен да прекрати разпита и да ви разясни правата. Ако това не се случи, липсата личи от протокола.

Може ли да ме задържат след разпит, на който съм отишъл доброволно? Да. Доброволното явяване не изключва задържане, ако са налице законовите основания. При задържане правата се предоставят незабавно, устно и писмено, а срокът на полицейското задържане е до 24 часа.

Предстои ви разпит в полицията?

Разговорът с адвокат преди явяването струва много повече от обяснението след него. Ако сте получили призовка или вече сте били разпитани и не сте сигурни в какво качество, свържете се с Адвокатска кантора „Венислава Цанкова“.

Вижте услугата Наказателно право · Свържете се с нас