Всички статии

Лишаване и ограничаване от родителски права: основания, дело и последици

Кога съдът ограничава или отнема родителските права (чл. 131–136 СК), кой може да заведе делото и какво остава след решението: издръжката, срещите с детето и възстановяването на правата.

Кратък отговор. Районният съд може да ограничи родителските права, когато поведението на родителя е опасно за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето (чл. 131 СК). Може и да лиши родителя от права, в два случая: при особено тежки случаи на такова поведение или когато родителят без основателна причина трайно не се грижи за детето и не му дава издръжка (чл. 132 СК). Делото се завежда от другия родител, от прокурора или от дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 133 СК). Лишаването не освобождава родителя от издръжката, а правата могат да бъдат възстановени, ако основанието отпадне (чл. 135 СК).

Законът е еднакъв за двамата родители. Често търсеното „отнемане на родителски права на майката“ е същото дело като срещу бащата, със същите основания.

Ограничаване или лишаване: каква е разликата

Ограничаване (чл. 131 СК) Лишаване (чл. 132 СК)
Какво прави съдът Отнема някои права или поставя условия за упражняването им; може да ги възложи на друго лице, да промени местоживеенето на детето или да го настани извън семейството Родителят губи родителските си права изцяло
Кога Поведението на родителя е опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; или родителят обективно не може да упражнява правата си (продължителна болест или други причини) Особено тежки случаи по чл. 131; или трайно неполагане на грижи и неплащане на издръжка без основателна причина
Издръжка Остава Остава; съдът я определя, ако не е присъдена (чл. 134 СК)
Може ли да се промени Да, при изменение на обстоятелствата (чл. 135, ал. 1 СК) Правата се възстановяват, ако основанието е отпаднало (чл. 135, ал. 2 СК)

Ограничаването е по-гъвкавата мярка. Съдът може например да забрани на родителя да взема определени решения или да постави условия за срещите, без да отнема всичко. Лишаването е крайната мярка.

Основанията по-подробно

Опасно поведение (чл. 131, ал. 1 СК). Законът не изброява конкретни постъпки. Той описва последицата: поведение, което застрашава личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Съдът преценява всеки случай поотделно според доказателствата.

Обективна невъзможност (чл. 131, ал. 2 СК). Мерки се вземат и без вина на родителя, когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини той не може да упражнява правата си. Законът предвижда за тази хипотеза мерките по ал. 1, тоест ограничаване.

Трайно неполагане на грижи и неплащане на издръжка (чл. 132, ал. 1, т. 2 СК). Законът свързва двете с „и“: родителят трайно не се грижи за детето и не му дава издръжка, при това без основателна причина. Колко време е „трайно“, законът не определя.

Кой завежда делото и къде

  • Кой: другият родител, прокурорът или дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 133, ал. 1 СК). Баба, дядо или друг роднина не са сред изброените. Те могат да сигнализират на дирекцията или на прокуратурата.
  • Къде: районният съд по настоящия адрес на детето (чл. 133, ал. 1 СК).
  • Кой се изслушва: прокурорът, представител на дирекция „Социално подпомагане“ и родителят, срещу когото е делото, освен ако той не се яви без уважителна причина (чл. 133, ал. 2 СК).
  • Привременни мерки: още докато делото тече, съдът може да вземе мерки в интерес на детето, като отчита становището на дирекцията. Определението не се обжалва, но същият съд може да го промени (чл. 133, ал. 3 СК).

Делото стъпва на доказателства: документи за неплатена издръжка, свидетели за това кой реално се грижи за детето, социален доклад, а при опасно поведение и документи от лекари, училище или полиция.

Какво остава след решението

Издръжката. Родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца (чл. 143 СК). При лишаване от права съдът определя издръжката, ако тя още не е присъдена (чл. 134, т. 1 СК). Родителят губи правата си, но не и задължението да плаща. Колко е минимумът, вижте в статията Минимална издръжка за дете 2026 и 2027.

Личните отношения с детето. При лишаване от права, както и при ограничаване чрез настаняване извън семейството, съдът определя и мерките за личните отношения между родителя и детето (чл. 134, т. 2 СК). Тоест решението урежда и срещите, а не ги отменя автоматично.

Вписване. Съдът съобщава служебно на общината по постоянния адрес на родителя, за да впише лишаването, възстановяването или промяната (чл. 136 СК).

Осиновяване. Ако детето бъде осиновено, родителят, лишен от права, не дава съгласие, а само мнение (чл. 90, ал. 2, т. 2 СК). Лишен от родителски права човек не може и сам да осиновява (чл. 78 СК).

Когато няма друг родител. Ако единият родител е лишен от права, а другия няма или не е в интерес на детето той да упражнява правата, съдът взема мерки за закрила и настанява детето извън семейството (чл. 132, ал. 2 СК). Дирекция „Социално подпомагане“ може да предложи настойничество или попечителство (чл. 136 и чл. 153 СК).

Възстановяване на правата

Лишаването не е непременно завинаги. Родителят може да поиска от съда да му бъдат възстановени правата, ако основанието за лишаването е отпаднало (чл. 135, ал. 2 СК). Например родител, лишен от права заради трайно неплащане и липса на грижа, трябва да покаже, че е променил поведението си. Мерките при ограничаване също могат да бъдат изменени при нови обстоятелства (чл. 135, ал. 1 СК).

Кога това не е правилното дело

Ако целта е детето да живее при вас или срещите с другия родител да се уредят по нов начин, обикновено правилното дело е за промяна на мерките за родителските права, а не за лишаване. То изисква по-малко доказателства и не поставя въпроса дали другият родител е опасен. Повече: Промяна на родителските права и издръжката.

Ако има насилие в семейството, бързата защита е по Закона за защита от домашното насилие: Заповед за незабавна защита.

Често задавани въпроси

Може ли бащата да поиска майката да бъде лишена от родителски права?

Да. Делото може да заведе другият родител, независимо дали е майката или бащата (чл. 133, ал. 1 СК). Основанията са едни и същи и за двамата.

Лишеният родител трябва ли да плаща издръжка?

Да. Лишаването не отменя задължението за издръжка (чл. 143 СК). Ако издръжка още не е присъдена, съдът я определя със същото решение (чл. 134, т. 1 СК).

Ще вижда ли детето лишеният родител?

Зависи от решението. Съдът определя мерките за личните отношения с детето (чл. 134, т. 2 СК). Те могат да бъдат ограничени или поставени при условия, ако това е в интерес на детето.

Другият родител не плаща издръжка от години и не се интересува от детето. Достатъчно ли е?

Това е основанието по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК: трайно неполагане на грижи и неплащане на издръжка без основателна причина. Колко време е „трайно“ и дали причината е основателна, преценява съдът по доказателствата.

Може ли баба да заведе делото?

Не директно. Законът дава това право на другия родител, на прокурора и на дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 133, ал. 1 СК). Бабата може да сигнализира на дирекцията или на прокуратурата.

Може ли родителските права да бъдат върнати?

Да. Родителят може да поиска възстановяване, ако основанието за лишаването е отпаднало (чл. 135, ал. 2 СК).

Обмисляте такова дело?

Кантората преценява дали случаят е за лишаване, за ограничаване или за промяна на мерките, събира доказателствата за грижите и издръжката и води делото в районния съд.

0888 459 180 · Вижте услугата Семейно право · Контакти

Кантората

Адвокатска кантора Венислава Цанкова

  • пл. Македония 1, 1000 София(до Съдебната палата)
  • 0888 459 180
0888 459 180