Синя карта или Единно разрешение за работа: коя процедура е приложима

Български работодател иска да назначи специалист от държава извън ЕС. Първият въпрос почти никога не е „какви документи“, а коя процедура изобщо е приложимата — защото те са няколко, изискванията им се различават съществено, и грешният избор означава започване отначало.

Тази статия подрежда основните режими и посочва кой за какво служи.

Общата логика

Почти всички процедури минават през две ведомства.

Агенцията по заетостта преценява достъпа до пазара на труда — дали позицията може да бъде заета от гражданин на трета държава при конкретните обстоятелства.

Министерството на вътрешните работи, чрез дирекция „Миграция“, издава документа за пребиваване.

При част от режимите — единното разрешение, Синята карта, сезонният работник и вътрешнокорпоративният трансфер — се издава един документ от МВР, който съдържа и становището на Агенцията по заетостта. При други първо се издава разрешение от Агенцията, а въз основа на него — разрешение за пребиваване от МВР.

Практическото значение е, че сроковете за произнасяне се натрупват и планирането трябва да започне месеци преди желаната дата на постъпване.

Единно разрешение за пребиваване и работа

Това е основният режим за обикновена заетост.

Издава се на граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа и са наети по трудово правоотношение по Кодекса на труда от български работодател.

Максималният срок е три години. Когато трудовият договор е за по-кратко, разрешението се издава за срока на договора.

Заявлението се подава в дирекция „Миграция“ или в съответното звено „Миграция“ към МВР. То може да бъде подадено от работодателя или от упълномощено от него лице. Ако чужденецът вече има разрешение за продължително пребиваване, може да го подаде и лично — като заявлението се подписва и от работодателя.

Задължителни приложения са копие от паспорта с личните данни и снимката, свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, както и документи за професионален опит и квалификация, изисквани за съответната длъжност.

Синя карта на ЕС

Синята карта е режимът за висококвалифицирана заетост и е по-благоприятен от единното разрешение — но условията за достъп до него са по-строги.

Процедурата е съобразена с Директива (ЕС) 2021/1883, която замени по-старата уредба. Това е важно, защото значителна част от публикуваната в мрежата информация все още отразява стария режим.

Основните условия са три:

Позицията изисква висока квалификация. В определени професии е възможно кандидатстване и без университетска диплома, когато лицето разполага с официално доказан професионален опит на съответното ниво.

Брутната работна заплата в трудовия договор е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в България според наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на договора.

Трудовият договор е за определен минимален срок.

Разрешението за пребиваване се издава за срок до четири години — по-дълъг от единното разрешение.

Агенцията по заетостта предоставя становището си в срок до 14 дни от постъпването на преписката и за него не се дължи такса към нея.

Прагът на заплатата е и практическото ограничение на режима. Той прави Синята карта достъпна главно за позиции с възнаграждение чувствително над средното, което на практика я концентрира в определени сектори и региони.

За условията и подготовката на документите вижте подробното ръководство за Синя карта на ЕС в България.

Сезонна заетост

Режимът е отделен и по-облекчен, но е обвързан с изчерпателно определени икономически сектори — дейности, чието изпълнение зависи от смяната на сезоните.

Разграничението е по продължителност. При кратка сезонна заетост процедурата е регистрационна и не се издава разрешение за работа. При по-продължителна сезонна заетост се издава разрешение за сезонен работник.

Работодателят носи и допълнителни задължения, каквито другите режими не предвиждат — по отношение на настаняването и на транспорта на работника.

Вътрешнокорпоративен трансфер

Този режим не е за наемане, а за преместване в рамките на една група дружества — когато чуждестранна компания командирова свой служител в българското си дружество.

Прилага се за ръководители, специалисти и служители-стажанти. Предпоставката е предходна заетост в изпращащото предприятие, тоест не може да се използва за назначаване на външно лице.

За международни групи това често е по-бързият път от единното разрешение, защото не се търси човек на местния пазар.

Виза D — какво е и какво не е

Тук се допуска концептуална грешка, която струва време.

Визата не е разрешение за работа. Тя е дългосрочна виза, която позволява влизане в страната с цел получаване на разрешение за пребиваване. Правото на труд идва от разрешението, не от визата.

Последователността има значение и не е една и съща при всички режими. Затова тя е сред първите неща, които трябва да се изяснят — преди да са направени разходи по документи.

Пазарният тест

Преди да поиска разрешение, работодателят по правило трябва да докаже, че е търсил специалист на местния пазар.

Проучването се провежда в период не по-малък от 15 календарни дни, а доказателствата за него се представят при кандидатстването пред Агенцията по заетостта.

Законът предвижда случаи, в които пазарен тест не се изисква. Те са изчерпателно изброени и обхващат определени категории работници и служители. При кандидатстване за продължаване на вече издаден документ повторно проучване също не се изисква.

Проверката дали конкретният случай попада в изключенията си струва да се направи в самото начало — тя определя дали срокът за подготовка е седмици или месеци.

Квотата

Отделно от пазарния тест действа и количествено ограничение.

Достъпът до пазара на труда се допуска за длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство, и при условие че общият брой на гражданите на трети държави с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател през последните 12 месеца, не надвишава 20 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение. За малките и средните предприятия прагът е 35 на сто.

Законът предвижда категории лица, за които квотата не се прилага.

Условията на труд и възнаграждението на гражданите на трети държави не могат да бъдат по-неблагоприятни от условията за наетите по трудов договор български граждани.

Кога адвокат има реален смисъл

Не при всяко наемане. Работодател с опит в режима и с ясно попадаща в него позиция може да проведе процедурата сам.

Намесата се отплаща при друго: когато не е ясно коя процедура е приложима; когато позицията е на границата между обикновена и висококвалифицирана заетост; когато квотата е близо до изчерпване; когато има съмнение дали случаят попада в изключенията от пазарния тест; когато става дума за трансфер в рамките на група; и когато вече е получен отказ.

Общото е, че грешката тук рядко се поправя с допълване на документи — обикновено означава нова процедура и нов срок.

Чести въпроси

Каква е разликата между Синя карта и единно разрешение за работа? Синята карта е за висококвалифицирана заетост, изисква заплата най-малко 1,5 пъти над средната за страната и дава разрешение за пребиваване до четири години. Единното разрешение е за обикновена заетост по трудов договор и е с максимален срок три години.

Виза D дава ли право на работа? Не. Тя е дългосрочна виза за влизане с цел пребиваване. Правото на труд произтича от съответното разрешение.

За колко време се издава единното разрешение? До три години. При по-кратък трудов договор — за срока на договора.

Какво е пазарен тест? Проучване на местния пазар на труда за наличие на подходящ специалист, което се провежда в период не по-малък от 15 календарни дни. Законът предвижда случаи, в които не се изисква.

Има ли ограничение колко чужденци може да наеме един работодател? Да. По правило до 20 на сто от средносписъчната численост на наетите, а за малки и средни предприятия — до 35 на сто. За определени категории лица ограничението не се прилага.

Може ли заплатата на чужденец да е по-ниска? Не. Условията на труд и възнаграждението не могат да са по-неблагоприятни от тези за наетите български граждани.

Кой подава заявлението? Работодателят или упълномощено от него лице. Ако чужденецът вече има разрешение за продължително пребиваване, може да го подаде и лично, като заявлението се подписва и от работодателя.

Ползва ли се вътрешнокорпоративният трансфер за ново назначаване? Не. Той предполага предходна заетост в изпращащото предприятие от същата група.

Кога да потърсите адвокат

Адвокатска кантора Венислава Цанкова предоставя пълно правно съдействие на работодатели, желаещи да наемат граждани на трети държави — преценка на приложимия режим, подготовка на документите, представителство пред Агенцията по заетостта и дирекция „Миграция“, обжалване при отказ.

Ако подготвяте наемане и не сте сигурни коя процедура е приложима, свържете се с кантората преди да започнете събирането на документи.