Всички статии

Споразумение с прокуратурата: какво точно решава и кога е изгодно

Споразумението по наказателно дело урежда не само наказанието, а и иззетите вещи и разноските. Какво се договаря, кога е недопустимо и какви са последиците.

Споразумението е начин наказателното дело да приключи без пълен съдебен процес: прокурорът и защитникът договарят условията, обвиняемият се съгласява, а съдът ги одобрява или отказва. Повечето хора го възприемат като пазарлък за наказанието. Законът обаче изисква в него да се реши и още нещо, което мнозина научават късно — какво става с иззетите вещи.

Най-важното, което трябва да знаете предварително

Според чл. 381, ал. 5, т. 6 НПК всяко споразумение задължително съдържа съгласие по въпроса какво да стане с веществените доказателства и на кого се възлагат разноските по делото. Това са вещите, иззети по време на разследването и приобщени към делото — телефон, компютър, пари, автомобил, документи.

Защо това има значение:

  • Одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 НПК).
  • Определението на съда, с което го одобрява, е окончателно (чл. 382, ал. 9 НПК) — не се обжалва.

Тоест каквото е записано за вещите в споразумението, в този момент става окончателно. Ако преговорите са съсредоточени само върху вида и размера на наказанието, а въпросът за иззетото имущество остане на заден план, по-късно поправка по обичайния ред няма.

Има и едно ограничение, което е добре да знаете: законът урежда в споразумението съдбата на веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления. Ако същите вещи са нужни по делото срещу съучастник, решението за тях може да остане за по-късно.

Какво съдържа споразумението

Чл. 381, ал. 5 НПК изброява въпросите, по които страните трябва да постигнат съгласие. Споразумението е писмено и урежда:

ВъпросКакво означава на практика
Деянието и винатаИзвършено ли е деяние, от обвиняемия ли, виновно ли, престъпление ли е и каква е правната му квалификация
НаказаниетоВид и размер
РежимПървоначален режим за изтърпяване, ако е лишаване от свобода и не се отлага по чл. 66 НК
Възпитателна работаНа кого се възлага при условно осъждане
НепълнолетниКаква възпитателна мярка се налага, в случаите по чл. 64, ал. 1 НК
Вещите и разноскитеКакво става с веществените доказателства и кой плаща разноските

Споразумението се подписва от прокурора и защитника. Обвиняемият го подписва, ако е съгласен, след като декларира, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред (чл. 381, ал. 6 НПК).

Кога е изгодно

Законът дава на споразумението едно предимство, което обикновеният процес няма: наказанието може да се определи при условията на чл. 55 НК — под най-ниския предел или с по-леко по вид наказание — без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства (чл. 381, ал. 4 НПК). В обикновения процес за това съдът трябва да установи такива обстоятелства.

Другите предимства са практически:

  • Предвидимост. Знаете условията предварително, преди съдът да се е произнесъл.
  • Бързина. Съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването му и го гледа еднолично (чл. 382, ал. 2 НПК).
  • Окончателност. Приключвате без въззивна и касационна фаза.

Същата окончателност е и най-голямата цена. Споразумението е осъждане, то се вписва в бюлетина за съдимост, а обвиняемият признава вината си.

Кога споразумение не се допуска

Чл. 381, ал. 2 НПК изключва споразумение за тежките умишлени престъпления по изрично изброени глави и раздели от особената част на НК — сред тях престъпленията против Републиката и умишленото убийство — както и за всяко друго престъпление, с което е причинена смърт.

Отделно, когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумение се допуска едва след като вредите са възстановени или обезпечени (чл. 381, ал. 3 НПК). Това е условие за допустимост, а не въпрос за преговори. Ако вредата е голяма, срокът за осигуряването на средствата се превръща в най-важната практическа задача.

Как протича одобряването в съда

  1. Прокурорът внася споразумението заедно с делото в първоинстанционния съд.
  2. Съдът насрочва заседание в седемдневен срок. Участват прокурорът, защитникът и обвиняемият.
  3. Съдът задава на обвиняемия въпросите по чл. 382, ал. 4 НПК: разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал.
  4. Съдът може да предложи промени. Те се обсъждат с прокурора и защитника, а обвиняемият се изслушва последен.
  5. Окончателният текст се вписва в протокола и се подписва от тримата.
  6. Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала (чл. 382, ал. 7 НПК).

Съдът проверява споразумението служебно — включително дали наказанието и уговорката за вещите са съобразени със закона. Одобряването не е формалност.

Ако съдът откаже

Делото се връща на прокурора. Самопризнанието, направено пред съда при отговора на въпросите по ал. 4, няма доказателствена стойност (чл. 382, ал. 8 НПК). Неуспешният опит за споразумение не може да се използва срещу вас като признание.

Споразумение, след като делото е вече в съда

Споразумение може да се постигне и след внасяне на обвинителния акт — до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция (чл. 384, ал. 1 НПК). Тогава съдът назначава защитник, ако подсъдимият няма упълномощен, и одобрява споразумението само след съгласието на всички страни (чл. 384, ал. 2 и 3).

Кои са „всички страни“ при няколко подсъдими беше спорно в практиката. С тълкувателно решение на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС от май 2026 г. беше прието, че не е нужно съгласие на всички подсъдими и техните защитници. Нужно е съгласието на подсъдимия, който сключва споразумението, и на страните, засегнати от конкретното престъпление — пострадал, частен обвинител, граждански ищец, граждански ответник.

Последиците, за които се мисли по-късно

Осъждането остава в съдимостта

Споразумението има последиците на влязла в сила присъда. Затова то се отразява в свидетелството за съдимост до настъпване на реабилитация. Ако ви предстои работа, лиценз или документи за чужбина, това е въпрос, който трябва да се прецени преди подписа, а не след него.

Пострадалият запазва правото си на обезщетение

След одобряването съдът съобщава на пострадалия или наследниците му, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд (чл. 382, ал. 10 НПК). Споразумението не закрива гражданската отговорност.

Предишно условно осъждане

Когато споразумението е за деяние, извършено в изпитателния срок на предишно условно осъждане, съдът се произнася и по изтърпяването на отложеното наказание (чл. 383, ал. 3 НПК, във връзка с чл. 68, ал. 1 НК). При споразумение за няколко престъпления съдът определя общо наказание (чл. 383, ал. 2 НПК).

Какво да изясните преди да подпишете

  • Кои вещи са иззети като веществени доказателства и какво точно предлага споразумението за всяка от тях.
  • Има ли причинени имуществени вреди и как ще бъдат възстановени или обезпечени, преди споразумението да стане допустимо.
  • Каква е точната правна квалификация — от нея зависят наказанието, последиците и сроковете за реабилитация.
  • Има ли предишно условно осъждане, чийто изпитателен срок още тече.
  • Кой ще плаща разноските по делото.

Ако сте на етап досъдебно производство, вижте и какво се случва след привличането като обвиняем. Ако делото е за шофиране след употреба на алкохол или наркотици, прочетете отделната статия за отнемането на автомобила — там въпросът за вещта има свои правила.

Кантората

Адвокатска кантора Венислава Цанкова

  • пл. Македония 1, 1000 София (до Съдебната палата)
  • 0888 459 180
0888 459 180