Привлечен като обвиняем: какво следва в досъдебното производство

Думата „обвиняем“ звучи като присъда, но не е. Тя означава, че сте станали страна в производство, което тепърва предстои — и че от този момент имате права, каквито преди това не сте имали.

Повечето хора научават за качеството си от един документ, който им се предявява за подпис, и излизат оттам, без да знаят какво следва. Тази статия описва пътя от постановлението за привличане до края на досъдебната фаза, съобразен с редакцията на закона към днешна дата — включително промените от 2025 и 2026 г., които се отразяват пряко на сроковете и на правата.

Кога и как се става обвиняем

Привличането е уредено в чл. 219 от Наказателно-процесуалния кодекс и става по два начина.

С постановление. Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в престъпление от общ характер и няма основания за прекратяване, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем с постановление.

Със самото действие по разследването. Разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него. Тоест не винаги има предварителен документ — понякога действието е привличането.

Как се стига дотам и какво се случва, ако човек е повикан първо като свидетел, е описано в статията ни за призовката и разпита.

Какво трябва да пише в постановлението

Постановлението не е бланка. Чл. 219, ал. 3 изисква в него да се посочат:

• органът, който го издава;
• деянието — време, място и начин на извършване;
• правната му квалификация — кой текст от Наказателния кодекс се твърди, че е нарушен;
• доказателствата, на които се основава привличането — освен ако това няма да затрудни разследването;
• мярката за неотклонение, ако се взема такава;
• правата по чл. 55 НПК.

Тези реквизити не са формалност. Ако от постановлението не личи за какво точно сте обвинени, не можете да се защитавате — а това е самостоятелно основание за възражения по-нататък в производството. Първото нещо, което адвокатът прочита, е именно този документ.

Правата ви от този момент

Чл. 55 НПК беше изцяло преработен през 2026 г. и сега изброява правата на обвиняемия в седемнадесет точки. Най-съществените в практически план:

• да получите писмена и устна информация за правата си;
• да научите за какво престъпление сте привлечен и въз основа на какви доказателства;
• да давате или да откажете да давате обяснения по обвинението;
• да се запознавате с делото, включително с информацията, получена чрез специални разузнавателни средства, и да правите извлечения;
• да представяте доказателства, да правите искания, бележки и възражения;
• да имате защитник и защитникът да участва при действията по разследването с ваше участие, освен ако изрично се откажете;
• да получите правна помощ и информация за условията за нея;
• да получите устен и писмен превод, ако не владеете български;
• да бъдете информиран какви мерки за неотклонение могат да ви бъдат взети, колко дълго може да продължи задържането и как се обжалва;
• да бъдете уведомен за последиците от неявяване без уважителни причини — включително че производството може да продължи без вас;
• да подавате искания, възражения и жалби по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис;
• да поискате незаверено копие на електронното дело — цялото или част от него — на хартиен носител.

Последните две са нови и рядко се споменават. При обемно дело възможността да получите копие от материалите променя изцяло практическата възможност за защита.

Едно разграничение, което заслужава да се запомни: отказът да давате обяснения е право, а не признак на вина. Законът изрично го поставя наред с останалите права и не свързва с него никакви последици. Свидетелят, който мълчи, се глобява. Обвиняемият, който мълчи, упражнява право.

Колко може да продължи разследването

Тук вниманието е особено важно, защото повечето публикации в интернет — включително правни портали — още цитират старите срокове.

С измененията, обнародвани в Държавен вестник през август 2025 г., сроковете по чл. 234 НПК бяха удължени:

Отпадна и правилото, че действията по разследването, извършени извън сроковете, не пораждат правни последици и че събраните след срока доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата. Това беше най-острата санкция за просрочие и точно тя вече я няма.

Практическият извод за обвиняемия е неприятен, но е по-добре да се знае: досъдебната фаза може да продължи законно доста по-дълго от преди, а самото изтичане на срока вече не обезсилва събраното след него.

Какво може да прави защитата, докато тече разследването

Досъдебното производство не е чакане. В този период се правят нещата, които после не могат да се направят:

• искания за доказателства — разпит на свидетели, експертизи, изискване на документи;
• възражения срещу процесуални нарушения — те се отразяват в протоколите и оттам влизат в делото;
• участие на защитника в действията по разследването с ваше участие;
• искане за изменение на мярката за неотклонение, когато е взета такава;
• запознаване с делото и извлечения от материалите.

Когато разследването приключи, материалите се предявяват на обвиняемия и защитника — това е моментът, в който се вижда цялото дело и могат да се направят последни искания, преди прокурорът да реши какво да прави.

Как приключва досъдебната фаза

Три са възможните изхода.

Обвинителен акт. Прокурорът внася делото в съда. Оттам нататък сте подсъдим и започва съдебната фаза.

Прекратяване. Прокурорът прекратява производството — например когато деянието не съставлява престъпление или обвинението не е доказано. Постановлението се изпраща на обвиняемия и на пострадалия, които могат да го обжалват пред съда в седемдневен срок от съобщението. Тоест прекратяването не е непременно окончателно — пострадалият може да го атакува, а съдът да го отмени.

Спиране. Производството се спира при пречка за продължаването му, например когато обвиняемият не може да бъде намерен. Спирането не е приключване — делото може да бъде възобновено.

Отделно съществува и възможността делото да приключи със споразумение с прокуратурата, което се одобрява от съда.

Ако сте бил задържан

Задържането има свой режим и свои срокове, описани подробно в статията за 24-часовото задържане и в тази за задържането до 72 часа.

Едно ново обстоятелство обаче засяга пряко обвиняемите. С изменението от юни 2026 г. в НПК беше създаден чл. 64а, който въведе съдебен контрол върху постановлението на прокурора за задържане до 72 часа. Обвиняемият или защитникът му може да обжалва законността му пред първоинстанционния съд след връчването. Съдът разглежда жалбата в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и защитника, незабавно след постъпването ѝ, и се произнася с определение, което се изпълнява веднага. То подлежи на обжалване и протест пред въззивния съд в тридневен срок, а въззивното определение е окончателно.

Преди това прокурорското задържане не подлежеше на самостоятелен съдебен контрол. Разпоредбата влиза в сила един месец след обнародването на закона.

Пет неща, които имат значение в първите дни

1. Прочетете постановлението внимателно. Деяние, квалификация, доказателства. Ако нещо от това липсва, то е проблем на обвинението, не ваш.
2. Решете съзнателно дали да давате обяснения. Това е избор, а не задължение, и се прави след консултация, не в коридора.
3. Поискайте копие от материалите. Законът ви дава право на запознаване с делото, а сега и на копие от електронното дело на хартия.
4. Не разчитайте, че мълчанието на разследването значи нищо. Тримесечният срок тече и без вас, а действията в него се извършват независимо от това дали сте активен.
5. Ако е взета мярка за неотклонение, проверете дали може да се измени. Това не се случва само.

Често задавани въпроси

Обвиняем ли съм, ако само са ме разпитали? Не непременно. Качеството възниква с постановлението за привличане или със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу вас. Ако не сте сигурен в какво качество сте участвал, това личи от документа, който сте подписал.

Длъжен ли съм да дам обяснения? Не. Законът изрично дава право да давате или да откажете да давате обяснения по обвинението.

Колко време може да продължи разследването? Основният срок е три месеца, а при фактическа и правна сложност — шест. Прокурорът може да удължава срока до дванадесет месеца.

Какво става, ако разследването е просрочено? До август 2025 г. действията извън срока не пораждаха последици и доказателствата не можеха да се ползват пред съда. Това правило отпадна. Просрочието остава основание за възражения, но вече не води автоматично до изключване на доказателствата.

Може ли делото да бъде прекратено и после пак да се върне? Да. Постановлението за прекратяване подлежи на обжалване пред съда в седемдневен срок от съобщението и съдът може да го отмени.

Мога ли да получа копие от делото? Имате право да се запознавате с делото и да правите извлечения, а по новата редакция на закона — и да поискате незаверено копие на електронното дело на хартиен носител.

Привлечен сте като обвиняем?

Досъдебната фаза определя рамката на цялото дело — какво ще влезе в него като доказателство и с какво обвинение ще стигнете до съда. Действията в началото тежат най-много.

Ако срещу вас е образувано производство или тепърва предстои предявяване на обвинение, свържете се с Адвокатска кантора „Венислава Цанкова“ на пл. Македония 1 в София, до Съдебната палата.

0888 459 180 · Вижте услугата Наказателно право · Контакти